Собственик е списание за имоти. Но не за чуждите, непродадените или некупените. За собствените, съхранените, наследените, изгладуваните.
вторник, 30 август 2011 г.
петък, 12 август 2011 г.
сряда, 10 август 2011 г.
понеделник, 8 август 2011 г.
неделя, 7 август 2011 г.
сряда, 3 август 2011 г.
неделя, 24 юли 2011 г.
петък, 22 юли 2011 г.
четвъртък, 21 юли 2011 г.
сряда, 20 юли 2011 г.
вторник, 19 юли 2011 г.
понеделник, 18 юли 2011 г.
събота, 16 юли 2011 г.
петък, 15 юли 2011 г.
сряда, 13 юли 2011 г.
вторник, 12 юли 2011 г.
понеделник, 11 юли 2011 г.
събота, 9 юли 2011 г.
петък, 8 юли 2011 г.
четвъртък, 7 юли 2011 г.
сряда, 6 юли 2011 г.
понеделник, 4 юли 2011 г.
петък, 1 юли 2011 г.
сряда, 29 юни 2011 г.
вторник, 28 юни 2011 г.
четвъртък, 23 юни 2011 г.
понеделник, 20 юни 2011 г.
събота, 18 юни 2011 г.
сряда, 15 юни 2011 г.
понеделник, 13 юни 2011 г.
четвъртък, 9 юни 2011 г.
вторник, 7 юни 2011 г.
понеделник, 6 юни 2011 г.
неделя, 5 юни 2011 г.
събота, 4 юни 2011 г.
петък, 3 юни 2011 г.
четвъртък, 2 юни 2011 г.
събота, 28 май 2011 г.
четвъртък, 26 май 2011 г.
сряда, 25 май 2011 г.
вторник, 24 май 2011 г.
сряда, 18 май 2011 г.
вторник, 17 май 2011 г.
понеделник, 16 май 2011 г.
четвъртък, 12 май 2011 г.
вторник, 10 май 2011 г.
сряда, 4 май 2011 г.
вторник, 3 май 2011 г.
петък, 29 април 2011 г.
четвъртък, 28 април 2011 г.
сряда, 27 април 2011 г.
вторник, 26 април 2011 г.
събота, 23 април 2011 г.
петък, 22 април 2011 г.
четвъртък, 21 април 2011 г.
вторник, 19 април 2011 г.
понеделник, 18 април 2011 г.
неделя, 17 април 2011 г.
събота, 16 април 2011 г.
четвъртък, 14 април 2011 г.
сряда, 13 април 2011 г.
вторник, 12 април 2011 г.
неделя, 10 април 2011 г.
петък, 8 април 2011 г.
четвъртък, 7 април 2011 г.
вторник, 5 април 2011 г.
понеделник, 4 април 2011 г.
неделя, 3 април 2011 г.
събота, 2 април 2011 г.
петък, 1 април 2011 г.
четвъртък, 31 март 2011 г.
сряда, 30 март 2011 г.
събота, 26 март 2011 г.
Не съм изненадан за подкупа на главния ми архитект
Не съм изненадан, че Надка Грудева е задържана за приемане на подкуп, заяви за Дарик кметът на Пещера Стелиян Варсанов. На въпрос знаел ли е предварително за незаконните действия на главния архитект на общината, кметът не пожела да коментира поради течащото в момента разследване. Той увери, че ще оказва съдействие на всички органи при наличие на корумпирани служители в поверената му администрация.
Най-малкото, което мога да направя, е да я освободя от длъжност, категоричен бе Варсанов. Съжалявам за случилото се, обидно е за община Пещера, че се стига до такива мишкарски неща, допълни кметът.
Главният архитект на община Пещера Надка Грудева вчера беше задържана след получаване на подкуп. Акцията е била проведена от служители на териториалното звено на ГДБОП в Пазарджик. По предварителна информация общинската служителка е поискала от местен бизнесмен пари срещу услуга, която влизала в задълженията й.
http://www.sobstvenik.com/?p=2267
неделя, 6 март 2011 г.
Забравете имотите и златото, купувайте кметове
Списание Собственик
Изборите като борса за търгуване на кметове
Ако искаме доказателство, че нещо дълбоко не е наред с изборите за местни управи, трябва да отидем в който и да е град, в местната централа на която и да е партия и да попитаме кой е кандидатът им за кмет на местните избори само след няколко месеца.
Не знаят. Чакат. Чакат оферти. Ослушват се.
Ослушват се за инструкции от София. Дебнат се с бъдещи съюзници и опоненти. Дебнат се и помежду си, вътре в партиите. Програми? А бе кой чете програми…
В момента кметове се търсят не в партиите, а на две други територии – в икономически групировки и в кафенетата. На първото място ги търсят предприемачи, които искат или да запазят, или да получат място в обръча около общинския бюджет.
На второто място, в кафенетата, ги търсят отчаяни от положението жители, които, ако не бяха толкова отчаяни, безпомощни и малобройни, щяха да са гражданското общество. Те мърморят и чакат новини откъм прокуратурата. В някои градове чакат прокурор да забележи какви ги върши кметът.
В други градове чакат да завършат брадясали досъдебни производства срещу кметове. В трети нещата са напреднали и вече са в съда. В четвърти съдът ги е върнал обратно в прокуратурата за доразследване. Краят им не се вижда.
В провинцията прокуратурата е в състояние на будна кома по отношение на кметовете – хем знае какво се случва, хем не предприема нищо. Природата на провинцията е да дреме, полюшвана приспивно от роднинската прегръдка на институциите. Всеки чиновник е братовчед, набор, комшия или от една ловна дружинка с всеки друг чиновник. Законът за местната власт е направен така, че да не притеснява идилията. Кметът е почти цялата власт. Ако си набави мнозинство в местния парламент, кметът е цялата власт.
За да осигури баланса на демокрацията, законодателят е предвидил от едната страна на везната да тежи кметът, а от другата общинският съвет. Този баланс обаче се крепи на най-елементарна математика. Ако кметът успее да привлече/спечели/купи/съблазни повече от половината общински съветници, това е краят на демократичното равновесие – везната прехвърля цялата сила на управлението в ръцете на кмета. В първите демократични години това беше по-трудно, защото все още зависеше от принадлежността на общинските съветници към определени партии.
Сега, когато общинските съвети се състоят не от представители на партии, а предимно от бизнесмени, мнозинството се конструира не около идеи, а около икономически интереси. Кметът просто трябва да раздаде петдесет плюс една хапки от общинската баница, за да получи петдесет плюс един гласа за всяка своя приумица. И няма закон, който да му попречи, най-малката бариера може да се окаже предназначеният за това Закон за местното самоуправление.
Обществените поръчки са теренът, на който кметовете са пълновластни господари. Общинските поръчки винаги са били важни за местния бизнес, във времена на стеснен пазар – още по-важни, а в период на криза като сегашния – най-важни. За никого не е тайна, че обществените поръчки първо се спазаряват, натъкмяват, уговарят и едва след това се обявяват. Злочестият Закон за местното самоуправление би трябвало да играе при тях охранителни функции.
Това отново е в името на демокрацията, която е предвидена като бариера пред евентуалния монопол на кметската власт. Само че за обществените поръчки има закон и той е в конфликт с охранителния Закон за местното самоуправление. Законът за обществените поръчки е специален, а Законът за местното самоуправление – общ. Специалният закон има приоритет над общия. Казано иначе: кметът може всичко.
Кметовете вече не са представители на партии, а на групировки. Общинските съвети също. Изборите се купуват. Прокуратурата си затваря очите. Гражданите са отчаяни. Какво общо има всичко това с демокрацията, в името на която тази есен ще се проведат избори за местна власт? С какво е то по-демократично от положението в Холандия, където кметовете са назначаеми? Или в Дания, където кметът се избира от общинския съвет и условието е, че той не може да бъде представител на партията, която има мнозинство в съвета.
Веселина Седларска
петък, 4 март 2011 г.
Възрожденска Копривщица отбеляза 3 март
Възрожденска Копривщица отбеляза 3 март с възстановка на посрещането на руските войски в града
На историческия площад „20-ти Април” в гр. Копривщица с обилен снеговалеж бе отбелязано тържествено националният празник на страната ни – 3 март.
Духовият оркестър към СОУ „Любен Каравелов” – Копривщица откри тържеството с възрожденски маршове.
Дикторите Пенка Кунчева и Георги Доросиев изнесоха литературен рецитал, посветен на светлата дата и събитията, предхождащи Освободителната руско турска война 1877-1878 година. „3 март 1878 – 133 години свобода изстрадана, извоювана, бяла след черните робски дни и нощи, зелена, като поникващо стръкче, червена, като пролятата кръв на стотици хиляди дъщери и синове на измъчената ни Родина”- така в цветове бе нарисувана дългоочакваната свобода за българите.
В словото си кметът на гр. Копривщица Любомир Цеков изтъкна, че има дати в българската история, които стават все по-значими. Един такъв празник е 3 март – ден на свободата-ден на признателност и преди всичко ден на размисъл.
Л. Цеков проследи накратко хронологията на Априлското въстание и неговото потушаване и сред отзвука сред демократичната европейска общност от извършеното зверско поругаване на българите, тяхната саможертва и последвалите събития, които ще донесат свободата на изстрадалия народ на Балканите.
На тази дата ние се покланяме пред ония 117 копривщенски опълченци и техният командир полковник Константин Кесяков, взели участие в славните битки, с тези думи завърши словото си Л. Цеков.
В памет на героите паднали за свободата на Родината почетната рота от клубовете „Традиция”от Копривщица и Сопот, облечени в опълченски униформи и народни носии, заеха „за почест”. Поднесени бяха венци от на Мавзолея на Априлци от името на Община Копривщица, Дирекция на музеите и клуб „Традиция” – клон Копривщица, под звуците на „Вий жертва паднахте”.
В мразовитата нощ на 29 декември 1877/10 януари 1878 год. копривщенци тръпнат от настъпващите военни действия към техния град.
Заедно със смразяващия страх от отстъпващите турски войски, с изгрева на слънцето се чува руска реч и събужда надеждата от 20 април 1876 година. Настъпват кратки схватки.
Руските войски биват посрещнати от копривщенци, водени от техните свещеници и носещи църковни хоругви. Последва кратък мизансцен от посрещане с хляб и сол освободителите и приветственото слово на Христо поп Марков /Пепо Матеев/, станал първият кмет след освобождението.
С народното веселие от настъпилата свобода завърши възстановката, която прерасна във всеобщо веселие и хора от присъстващите на тържественото отбелязване 133 от освобождението на България. Моментите на първите дни на свободата преди 133 години във възрожденския град бяха възстановени от членовете на регионалните клубове от Копривщица и Сопот към Националния клуб „Традиция”. Диктор бе Марияна Цолова.
Автор Марияна Панчева
Списание Собственик
четвъртък, 3 март 2011 г.
За кръвния данък, децата и свободата
Към въпроса за еничарите, закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране на балканските народи
В египетската национална библиотека в Кайро се натъкнах на два фермана за събиране на деца за еничарския корпус от санджаците Охрид, Евлония и Елбасан, съответно от 1538 и 1543 година. Потърсих и други документи по въпроса за ислямизирането на децата и пълното им отчуждаване от род и родина.
Работата ми върху изворите и турската литература по въпроса ме доведоха до убеждението, че още преди въвеждането на кръвния данък еничарството е едно от основните средства за ислямизиране на завладените християнски народи в Румили, Босна, Херцеговина и Анадола.
Споменатият ферман третира девширмето (2) в определен район и в период, когато от близо цяло столетие в Османската империя е утвърдена традицията за събиране на християнски деца за еничарския корпус. Той се отнася до по-късен период от прилагането на кръвния данък (1536 г.), поради което искаме да обърнем внимание на въпроса за началото на еничарството, за въвеждането на този закон, за целите на неговото прилагане и пагубното му значение за българския и другите поробени балкански народи.
Споменатият ферман третира девширмето (2) в определен район и в период, когато от близо цяло столетие в Османската империя е утвърдена традицията за събиране на християнски деца за еничарския корпус. Той се отнася до по-късен период от прилагането на кръвния данък (1536 г.), поради което искаме да обърнем внимание на въпроса за началото на еничарството, за въвеждането на този закон, за целите на неговото прилагане и пагубното му значение за българския и другите поробени балкански народи.
По време на царуването на султан Мурад I (1360—1389) османската армия успява да завладее големи територии с християнско население. Пред военно-феодалната администрация възниква въпросът за пълното подчиняване на тези територии и населението и за осигуряване на възможност за продължаване на завоевателните походи, както твърди турският историк М. Т. Гьокбилгин, „беше нужно много време, докато християнските народи бъдат принудени насилствено да приемат исляма или да се чака доброволно да направят това.
В същото време беше невъзможно турци от Анадола да бъдат докарани и заселени по тези места, а положението изискваше в новозавоюваните християнски територии да бъде обезпечен редът, а н да се намери начин за заздравяване на завоюваните позиции и за осигуряване на един постоянен доход за хазната. . .
Османският елемент на Балканския полуостров се създава и утвърждава, от една страна, чрез тази робска институция (еничарството — б. а.), а от друга — чрез насилствената смяна на религията (на християнските народи — б. а.)“ (3)
още
Абонамент за:
Публикации (Atom)