Забравете имотите и златото, купувайте кметове

Списание Собственик

Изборите като борса за търгуване на кметове

Ако искаме доказателство, че нещо дълбоко не е наред с изборите за местни управи, трябва да отидем в който и да е град, в местната централа на която и да е партия и да попитаме кой е кандидатът им за кмет на местните избори само след няколко месеца.

Не знаят. Чакат. Чакат оферти. Ослушват се.

Ослушват се за инструкции от София. Дебнат се с бъдещи съюзници и опоненти. Дебнат се и помежду си, вътре в партиите. Програми? А бе кой чете програми…

В момента кметове се търсят не в партиите, а на две други територии – в икономически групировки и в кафенетата. На първото място ги търсят предприемачи, които искат или да запазят, или да получат място в обръча около общинския бюджет.

На второто място, в кафенетата, ги търсят отчаяни от положението жители, които, ако не бяха толкова отчаяни, безпомощни и малобройни, щяха да са гражданското общество. Те мърморят и чакат новини откъм прокуратурата. В някои градове чакат прокурор да забележи какви ги върши кметът.

В други градове чакат да завършат брадясали досъдебни производства срещу кметове. В трети нещата са напреднали и вече са в съда. В четвърти съдът ги е върнал обратно в прокуратурата за доразследване. Краят им не се вижда.

В провинцията прокуратурата е в състояние на будна кома по отношение на кметовете – хем знае какво се случва, хем не предприема нищо. Природата на провинцията е да дреме, полюшвана приспивно от роднинската прегръдка на институциите. Всеки чиновник е братовчед, набор, комшия или от една ловна дружинка с всеки друг чиновник. Законът за местната власт е направен така, че да не притеснява идилията. Кметът е почти цялата власт. Ако си набави мнозинство в местния парламент, кметът е цялата власт.

За да осигури баланса на демокрацията, законодателят е предвидил от едната страна на везната да тежи кметът, а от другата общинският съвет. Този баланс обаче се крепи на най-елементарна математика. Ако кметът успее да привлече/спечели/купи/съблазни повече от половината общински съветници, това е краят на демократичното равновесие – везната прехвърля цялата сила на управлението в ръцете на кмета. В първите демократични години това беше по-трудно, защото все още зависеше от принадлежността на общинските съветници към определени партии.

Сега, когато общинските съвети се състоят не от представители на партии, а предимно от бизнесмени, мнозинството се конструира не около идеи, а около икономически интереси. Кметът просто трябва да раздаде петдесет плюс една хапки от общинската баница, за да получи петдесет плюс един гласа за всяка своя приумица. И няма закон, който да му попречи, най-малката бариера може да се окаже предназначеният за това Закон за местното самоуправление.

Обществените поръчки са теренът, на който кметовете са пълновластни господари. Общинските поръчки винаги са били важни за местния бизнес, във времена на стеснен пазар – още по-важни, а в период на криза като сегашния – най-важни. За никого не е тайна, че обществените поръчки първо се спазаряват, натъкмяват, уговарят и едва след това се обявяват. Злочестият Закон за местното самоуправление би трябвало да играе при тях охранителни функции.

Това отново е в името на демокрацията, която е предвидена като бариера пред евентуалния монопол на кметската власт. Само че за обществените поръчки има закон и той е в конфликт с охранителния Закон за местното самоуправление. Законът за обществените поръчки е специален, а Законът за местното самоуправление – общ. Специалният закон има приоритет над общия. Казано иначе: кметът може всичко.

Кметовете вече не са представители на партии, а на групировки. Общинските съвети също. Изборите се купуват. Прокуратурата си затваря очите. Гражданите са отчаяни. Какво общо има всичко това с демокрацията, в името на която тази есен ще се проведат избори за местна власт? С какво е то по-демократично от положението в Холандия, където кметовете са назначаеми? Или в Дания, където кметът се избира от общинския съвет и условието е, че той не може да бъде представител на партията, която има мнозинство в съвета.

Веселина Седларска